Синодалната Библия, Иудит, Глава 7. is available here: https://www.bible.promo/chapters.php?id=11237&pid=72&tid=2&bid=72
Holy Bible project logo icon
FREE OFF-line Bible for Android Get Bible on Google Play QR Code Android Bible

Holy Bible
for Android

is a powerful Bible Reader which has possibility to download different versions of Bible to your Android device.

Bible Verses
for Android

Bible verses includes the best bible quotes in more than 35 languages

Pear Bible KJV
for Android

is an amazing mobile version of King James Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible BBE
for Android

is an amazing mobile version of Bible in Basic English that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible ASV
for Android

is an amazing mobile version of American Standard Version Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

BIBLE VERSIONS / Синодалната Библия / Новият завет / Иудит

Синодалната Библия - 1924

Товит Иудит 1-а Макавейска

Глава 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16

1 На другия ден Олоферн заповяда на цялата си войска и на целия си народ, който му бе дошъл на помощ, да се приближат до Ветилуя, да завземат височините на планинската страна и да почнат война против Израилевите синове.

2 И в същия ден се дигнаха всичките им силни мъже: войската им се състоеше от сто и седемдесет хиляди ратници, пешаци, и дванайсет хиляди конници, освен обоза и пешаците, които бяха при тях, - а тия бяха голямо множество.

3 Като се спряха в долината близо до Ветилуя, при извора, те се простряха нашир от Дотаим до Велтем, а надлъж от Ветилуя до Киамон, който е срещу Ездрилон.

4 А Израилевите синове, като видяха множеството им, много се смутиха, и всеки говореше на ближния си: сега ще опустошат цялата земя, и нито високите планини, ни долините, нито хълмовете не ще издържат тежината им.

5 И всеки взе бойното си оръжие, запалиха огньове по кулите си и цялата нощ прекараха на стража.

6 На другия ден Олоферн изкара всичката си конница пред лицето на Израилевите синове, които бяха във Ветилуя,

7 разгледа проходите към града им, обиколи и завзе изворите на водите им и, като ги огради с войници, върна се при своя народ.

8 Но дойдоха при него всички началници на синовете Исавови и всички вождове на моавския народ и всички военачалници от приморието и рекоха:

9 изслушай, господарю наш, думата, за да няма загуба във войската ти.

10 Тоя народ от Израилеви синове се надява не на своите копия, а на височината на своите планини, дето живеят, защото не е лесно качването навръх планините им.

11 Затова, господарю, не воювай с тях тъй, както става обикновената война, - и нито един мъж от твоя народ няма да падне.

12 Ти остани в стана си, за да запазиш всеки мъж от войската си, а нека момците ти завземат водния извор, който изтича из полите на планината;

13 защото оттам взимат вода всички жители на Ветилуя, - и жажда ще ги измори, и те ще предадат града си; а ние с нашия народ ще се изкачим на ближните планински височини и ще се разположим там на стража, за да не излезе ни един човек из града.

14 И те ще се мъчат от глад, и жените им и децата им, и, преди да се допре до тях меч, ще паднат по улиците на своето местоживелище.

15 И ти ще им отвърнеш със зло, задето се възмутиха и те не посрещнаха с мир.

16 Понравиха се тия техни думи на Олоферна и на всичките му слуги, и той реши да постъпи тъй, както те казаха.

17 И дигна се полкът на Амоновите синове и с тях пет хиляди Асурови синове и, като се разположиха в долината, завзеха водите и водните извори на Израилевите синове.

18 А Исавовите синове и Амоновите синове се изкачиха и завзеха планинската област срещу Дотаим и изпратиха част от тях си на юг и на изток срещу Екревил, близо до Хус, който е при поток Мохмур; останалата пък асирийска войска се разположи в равнината и покри цялото земно лице: шатрите и обозът им с много народ обхвана твърде голямо пространство.

19 Израилевите синове извикаха към Господа, Бога свой, защото паднаха в униние, понеже всичките им врагове ги бяха заобиколили, и не можеха да побягнат от тях.

20 Около тях стоя цялата асирийска войска - пешаци, колесници и конницата им, - трийсет и четири дена; у всички ветилуйски жители се изпразниха всички съдове с вода,

21 запустяха водоемите, и ни един ден не можаха да пият вода до насита, защото им даваха да пият с мярка.

22 И отпаднаха децата им и жените им и момците, и в изнемога от жажда падаха по градските улици и по праговете на вратите, и вече у тях не остана сила.

23 Тогава целият народ - момци, жени и деца - се събра при Озия и при градските началници и с висок плач казваха на всички старейшини:

24 Бог да съди между вас и нас; вие ни сторихте голяма неправда, понеже не предложихте мир на Асуровите синове;

25 и сега ние нямаме помощник: Бог ни предаде в техни ръце, за да бъдем погубени от жажда и голяма гибел.

26 Повикайте ги сега и оставете народа на Олоферна и всичката му войска да разграби целия град,

27 защото по-добре ще ни бъде да станем тям за плячка: макар че ще бъдем техни роби, но пък душата ни ще бъде жива, и очите ни не ще видят смъртта на нашите младенци, на жените и децата ни, които се с душа разделят.

28 Призоваваме пред вас за свидетели небето и земята, Бога наши и Господа на отците ни, Който ни наказва за нашите грехове и за греховете на бащите ни; дано не постъпи по тия думи в днешния ден.

29 И те единодушно дигнаха голям плач всред събранието и високо викаха към Господа Бога.

30 Озия им рече: не падайте духом, братя! Нека потърпим още пет дена, в които Господ Бог наш ще обърне милостта Си към нас, защото Той не ще ни остави докрай.

31 Ако пък те изминат, и помощ не ни дойде, ще сторя по вашите думи.

32 И отпусна народа в техния стан, и те отидоха по стените и по кулите на своя град, а жените и децата прати по домовете им; и оставаха в града в голяма скръб.

<< ← Prev Top Next → >>