Синодалната Библия, Деянията на Апостолите, Глава 26. is available here: https://www.bible.promo/chapters.php?id=11046&pid=46&tid=2&bid=72
Holy Bible project logo icon
FREE OFF-line Bible for Android Get Bible on Google Play QR Code Android Bible

Holy Bible
for Android

is a powerful Bible Reader which has possibility to download different versions of Bible to your Android device.

Bible Verses
for Android

Bible verses includes the best bible quotes in more than 35 languages

Pear Bible KJV
for Android

is an amazing mobile version of King James Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible BBE
for Android

is an amazing mobile version of Bible in Basic English that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible ASV
for Android

is an amazing mobile version of American Standard Version Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

BIBLE VERSIONS / Синодалната Библия / Новият завет / Деянията на Апостолите

Синодалната Библия - 1924

Иоана Деянията на Апостолите Римляни

Глава 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28

1 Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:

2 честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,

3 а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.

4 Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи;

5 те отдавна ме знаят, - ако искат да свидетелствуват, - че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра;

6 а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога,

7 което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите.

8 Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?

9 Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея;

10 това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах;

11 и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.

12 С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,

13 посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене.

14 Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.

15 Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.

16 Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,

17 като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,

18 да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените.

19 Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,

20 но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.

21 Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият.

22 Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане,

23 именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците.

24 Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.

25 А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.

26 Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.

27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.

28 Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.

29 А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз - но без тия окови.

30 Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях

31 и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.

32 И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.

<< ← Prev Top Next → >>