Синодалната Библия, 1-а Макавейска, Глава 13. is available here: https://www.bible.promo/chapters.php?id=11259&pid=73&tid=2&bid=72
Holy Bible project logo icon
FREE OFF-line Bible for Android Get Bible on Google Play QR Code Android Bible

Holy Bible
for Android

is a powerful Bible Reader which has possibility to download different versions of Bible to your Android device.

Bible Verses
for Android

Bible verses includes the best bible quotes in more than 35 languages

Pear Bible KJV
for Android

is an amazing mobile version of King James Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible BBE
for Android

is an amazing mobile version of Bible in Basic English that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible ASV
for Android

is an amazing mobile version of American Standard Version Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

BIBLE VERSIONS / Синодалната Библия / Новият завет / 1-а Макавейска

Синодалната Библия - 1924

Иудит 1-а Макавейска 2-а Макавейска

Глава 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16

1 Като чу Симон, че Трифон събрал голяма войска, за да иде в Иудейската земя и да я разори,

2 и видя, че народът е в страх и трепет, влезе в Иерусалим и събра народа,

3 ободряваше ги и казваше им: "сами знаете, колко аз, братята ми и домът на баща ми направихме заради тия закони и светини, знаете войните и угнетенията, които ние изпитахме.

4 Затова и погинаха за Израиля всички мои братя, и останах аз сам.

5 И сега, не дай Бог да почна да щадя живота си през всичкото време на угнетението, защото аз не съм по-добър от моите братя.

6 Но ще отмъщавам за моя народ и за светилището, за нашите жени и деца, защото всички народи от вражда против нас се съединиха, за да ни изтребят".

7 И разпали се духът на народа, щом чу тия думи;

8 и отговориха с висок глас, като казаха: "ти си наш вожд вместо Иуда и Ионатана, твоя брат.

9 Води нашата война, и каквото ни кажеш, всичко ще направим".

10 Тогава той събра всички годни за бой мъже, побърза да довърши стените на Иерусалим и от всички страни го укрепи.

11 После прати в Иопия Ионатана, Авесаломовия син, и с него доста войска, и той изгони ония, що бяха в нея, и остана там.

12 Между това Трифон се вдигна от Птолемаида с многобройна войска, за да влезе в Иудейската земя; с него беше и Ионатан под стража.

13 Симон пък разположи стан при Адида срещу равнината.

14 Когато Трифон узна, че Симон завзел мястото на брата си Ионатана, и мислел да встъпи в сражение с него, прати до него пратеници да му кажат:

15 "за среброто, с което брат ти Ионатан задлъжня на царската хазна поради нуждите, що той имаше, ние го задържахме.

16 Прати, прочее, сега сто таланта сребро и за заложници двама негови сина, та, като го пусна, да се не отметне той от нас, - и ние ще го пуснем".

17 Симон разбираше, че те говорят с него коварно, но прати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза от народа,

18 който би казал: "заради това, дето не пратих среброто и децата, Ионатан загина".

19 И тъй, той прати децата и сто таланта; но Трифон излъга и не пусна Ионатана.

20 След това Трифон тръгна, за да влезе в страната и да я разори, и отиде по околен път против Адара. Но Симон и войската му вървяха след него навред, където той и да отиваше.

21 А ония, които бяха в крепостта, пратиха до Трифона пратеници, за да го накарат да дойде при тях през пустинята и да им прати храни.

22 Трифон приготви всичката си конница, за да иде нея нощ, но имаше голям сняг, и не отиде поради снега, а, като стана, отиде в Галаад.

23 Когато пък се приближи до Васкама, умъртви Ионатана, който биде и погребан там.

24 След това Трифон се върна и отиде в земята си.

25 Тогава Симон прати, та взе костите на брата си Ионатана и ги погреба в Модин, град на неговите отци.

26 И го оплаква горко цял Израил, и тъжиха за него много дни.

27 Симон съгради паметник над гробницата на баща си и братята си от дялан камък отпред и отзад и го издигна високо, за да се вижда отдалеч;

28 той тури върху него седем пирамиди, една срещу друга, на баща си, на майка си и на четирите братя;

29 направи на тях изкусни украшения, като тури наоколо високи стълбове, а на стълбовете - пълно въоръжение, за вечен спомен, и до оръжията - изваяни кораби, тъй че всички, които плуваха по морето, ги виждаха.

30 Тоя надгробен паметник, който той направи в Модин, стои доднес.

31 Трифон пък с коварство поведе на път младия цар Антиоха и го уби,

32 възцари се вместо него, като възложи на себе си короната на Азия, и нанесе голямо поражение на земята.

33 А Симон строеше крепости в Иудея, укрепяваше ги с високи кули и големи стени, с порти и ключалки и трупаше в крепостите храни.

34 След това той избра и прати мъже при цар Димитрия да молят, да облекчи страната, защото всички Трифонови деяния бяха грабителски.

35 Цар Димитрий му прати отговор на тия думи и му написа това писмо:

36 "Цар Димитрий до Симона първосвещеника и приятеля на царете и до старейшините и до иудейския народ - поздрав.

37 Получихме златната корона и палмовото клонче, което пратихте, и сме готови да свържем с вас пълен мир и да пишем на бирниците да ви опростят данъците.

38 И всичко, което постановихме за вас, да остане неизменно, и крепостите, които построихте, нека принадлежат вам.

39 Прощаваме ви също необмислените ваши грешки доднес и данъка за венците, който сте длъжни да плащате; и ако друго нещо е било взимано в Иерусалим, вече не ще се взима.

40 И ако измежду вас се намират способни да бъдат записани в числото на ония, които са под заповед при нас, нека се записват, и нека бъде мир между нас".

41 В сто и седемдесетата година биде снето от Израиля игото на езичниците,

42 и израилският народ в преписката и договорите почна да пише: "в първата година при Симона, великия първосвещеник, вожд и управител на иудеите".

43 В това време Симон нападна Газа, обиколи я с войска, направи обсадни машини и ги привлече до града, разби една кула и я завладя;

44 а ония, що бяха на машината, скочиха в града, и в града стана голям смут.

45 Тогава се изкачиха на стената гражданите с жени и деца, раздраха дрехите си, като викаха високо и молеха Симона да ги пощади,

46 думайки: "постъпи с нас не според нашите зли работи, но според твоята милост".

47 И умилостиви се над тях Симон и не воюва с тях, а само ги изгони из града и очисти домовете, в които се намираха идоли и тъй влезе в града със славословия и благословии.

48 След това изхвърли из него всичко нечисто и засели там мъже, които пазят закона, укрепи го и направи в него жилище за себе си.

49 А на ония, които бяха в иерусалимската крепост, не позволяваха ни да излизат, ни да влизат в страната, нито да купуват, нито да продават; и те търпяха голям глад, а много от тях умряха от глад.

50 Тогава те извикаха към Симона за мир, и той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията.

51 Той влезе в нея в двайсет и третия ден на втория месец на сто седемдесет и първата година със славословия и палмови клони, с гусли, кимвали и цитри, с псалми и песни, защото биде съкрушен големият враг на Израиля.

52 И нареди да се празнува ежегодно тоя ден с веселие и укрепи храмовата планина, която се намираше близо до крепостта, и се засели там той и ония, които бяха с него.

53 Симон видя, че син му Иоан възмъжа и го тури началник над всички войски; а сам се засели в Газара.

<< ← Prev Top Next → >>