Синодалната Библия, 1-а Макавейска, Глава 10. is available here: https://www.bible.promo/chapters.php?id=11256&pid=73&tid=2&bid=72
Holy Bible project logo icon
FREE OFF-line Bible for Android Get Bible on Google Play QR Code Android Bible

Holy Bible
for Android

is a powerful Bible Reader which has possibility to download different versions of Bible to your Android device.

Bible Verses
for Android

Bible verses includes the best bible quotes in more than 35 languages

Pear Bible KJV
for Android

is an amazing mobile version of King James Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible BBE
for Android

is an amazing mobile version of Bible in Basic English that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible ASV
for Android

is an amazing mobile version of American Standard Version Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

BIBLE VERSIONS / Синодалната Библия / Новият завет / 1-а Макавейска

Синодалната Библия - 1924

Иудит 1-а Макавейска 2-а Макавейска

Глава 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16

1 В сто и шейсетата година излезе Александър, син на Антиоха Епифана, и завладя Птолемаида: приеха го, и той се възцари там.

2 Когато чу туй цар Димитрий, събра доста многобройна войска и излезе против него да се бие.

3 Димитрий прати по Ионатана писма с миролюбно предложение, като че искаше да го възвеличае,

4 защото си казваше: "да изпреварим да свържем с него мир, преди той да свърже с Александра против нас:

5 тогава той ще си спомни всичкото зло, което ние направихме нему и на братята му и на народа му".

6 И той му даде власт да събира войска и да приготви оръжие, за да бъде негов съюзник, като заповяда да му върнат заложниците, които се намираха в крепостта.

7 Ионатан дойде в Иерусалим и прочете гласно писмата пред целия народ и пред ония, що бяха в крепостта;

8 и много се уплашиха всички, когато чуха, че царят му дал власт да събира войска;

9 а тия, що бяха в крепостта, дадоха на Ионатана заложниците, и той ги върна на родителите им.

10 Ионатан живееше в Иерусалим и почна да строи и да възобновява града,

11 като каза на работниците да градят стените, и планина Сион наоколо да укрепят с четвъртити камъни; и направиха тъй.

12 Тогава другоплеменниците, що бяха в крепостите, построени от Вакхида, избягаха:

13 всеки остави мястото си и отиде в своята земя.

14 Само във Ветсура останаха някои от ония, които се отказаха от закона и заповедите, защото туй място им служеше за убежище.

15 И чу цар Александър за ония обещания, които Димитрий прати на Ионатана, и разказаха му за войните и за храбрите подвизи, които извърши Ионатан и братята му, и за мъчнотиите, що те изтеглиха.

16 Тогава той каза: "ще намерим ли още такъв мъж, като тогова? Нека го направим наш приятел и съюзник".

17 И написа и му прати писмо с тия думи:

18 "цар Александър до брата Ионатана - поздрав.

19 Чухме за тебе, че ти си мъж, як по сила и достоен да бъдеш наш приятел.

20 Туряме те, прочее, сега първосвещеник на твоя народ; ти ще се наричаш приятел на царя (той му прати порфира и златна корона), ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас".

21 Ионатан облече свещената одежда в седмия месец на сто и шейсетата година в празник Шатри, събра войска и приготви много оръжия.

22 Чу това Димитрий, огорчи се и каза:

23 "какво направихме ние, та Александър ни изпревари и свърза приятелство с иудеите, за да има поддръжка?

24 Ще им напиша думи за поздрав, хвала и обещания, за да бъдат мен на помощ".

25 И прати им писмо с такива думи: "цар Димитрий до иудейския народ - поздрав.

26 Чувахме и се радвахме, че спазвате нашите договори, оставате в приятелство с нас и не се прилепяте до нашите врагове.

27 Следвайте и сега да спазвате вярност към нас, и ние ще ви отплатим с добро за това, що правите за нас:

28 ще ви направим много отстъпки и ще ви дадем дарове.

29 А сега освобождавам всички иудеи от данъци и мито на солта и отменявам венците;

30 и третата част от семената и половината част от дървесните плодове, която принадлежи на мене, отсега и занапред се отказвам да взимам от Иудейската земя и от трите области, присъединени към нея от Самария и от Галилея, от днешен ден и за вечни времена.

31 И Иерусалим да бъде свещен и свободен, както и пределите му, десятъкът и приходите му.

32 Отказвам се и от властта над иерусалимската крепост и давам право на първосвещеника да тури в нея люде, които той сам избере, за да я пазят;

33 и всички иудеи, взети в плен из Иудейската земя, отпускам на свобода даром в цялото мое царство: нека всички бъдат освободени от тегобите за себе си и за добитъка си.

34 Всички празници, съботи и новомесечия, и установените дни - три дена пред празника и три дена след празника - всички тия дни нека бъдат дни за облекчение и свобода на всички иудеи, които се намират в моето царство.

35 Никой да няма право да притеснява и отегчава кого и да е от тях в никоя работа.

36 И нека иудеи се записват в царските войски до трийсет хиляди души, и ще им се плаща наравно с всички царски войски.

37 И от тях да бъдат туряни началници над големите царски крепости; от тях също да бъдат туряни и над делата на царството, които изискват вярност; техните пристойници и началници да бъдат също от тях и нека те живеят според своите закони, както е заповядал царят в Иудейската земя.

38 И трите области, присъединени към Иудея от Самарийската страна, нека си останат присъединени към Иудея, та да им бъдат и да се считат за една и да не подлежат под друга власт, освен под властта на първосвещеника.

39 Птолемаида с окръга й подарявам на светилището в Иерусалим за издръжки, потребни на светилището;

40 аз пък давам ежегодно петнайсет хиляди сикли сребро от приходите на моите царски имоти.

41 И всичко останало, което не са предали управителите на съкровището в миналите години, отсега ще дават за работи на храма.

42 Освен това и петте хиляди сикли сребро, които се взимаха от приходите на светилището, от годишните сборове, и те се отстъпват като принадлежащи на служещите свещеници.

43 И всички, които побягнат в иерусалимския храм и в цялата му черта поради дължими царски повинности и всякакви други, нека бъдат свободни заедно с всичко, що им принадлежи в моето царство.

44 За построяване и възобновяване на светилището разноските ще бъдат давани от царските берии.

45 И за построяване стените на Иерусалим и укреплението им наоколо - разноските ще бъдат давани от царските приходи, а също и за построяване други стени в Иудея".

46 Ионатан и народът, като изслушаха тия думи, не ги повярваха и не ги приеха, защото си спомниха ония големи беди, които Димитрий бе нанесъл на израилтяните, като ги жестоко бе измъчил,

47 и предпочетоха съюза с Александра, защото той пръв им направи миролюбни предложения, - и му помагаха във войните през всички дни.

48 Цар Александър събра голяма войска и се опълчи против Димитрия.

49 И влязоха двамата царе в сражение, и войската на Димитрия удари на бяг; Александър я гони и надви;

50 той твърде настойчиво продължи битката до заник-слънце, - и падна Димитрий в тоя ден.

51 След това Александър прати пратеници при Птоломея, египетски цар, с такива думи:

52 "аз се върнах в земята на моето царство и седнах на престола на моите бащи, взех върховната власт, съкруших Димитрия и завладях нашата страна.

53 Аз влязох с него в сражение, разбихме него и войската му и седнахме на престола на неговото царство.

54 Прочее, да свържем сега приятелство между нас, и дай ми дъщеря си за жена, и да ти стана зет и ще дам на тебе и ней дарове, достойни за тебе".

55 И отговори Птоломей тъй: "щастлив е денят, в който ти се върна в земята на твоите бащи и седна на престола на царството им.

56 Сега ще изпълня за тебе това, що ми писа, само дойди при мене в Птолемаида, да се видим един с друг, и ще се сродя с тебе, както рече".

57 И тръгна Птоломей от Египет, сам и Клеопатра, дъщеря му, и дойдоха в Птолемаида в сто шейсет и втората година.

58 Цар Александър го посрещна, и той му даде Клеопатра, дъщеря си, и направи сватбата й в Птолемаида с голям блясък, както прилича на царе.

59 Цар Александър писа също на Ионатана, за да излезе да го посрещне.

60 Ионатан отиде в Птолемаида с разкош, представи се на двамата царе и надари със сребро и злато и много дарове тях и приближените им, и спечели благоволението им.

61 Тогава се събраха против него мъже зловредни, мъже беззаконни изсред Израиля, за да го оклеветят; но царят не обърна внимание на тях.

62 И заповяда царят да съблекат на Ионатана дрехите и да го облекат в порфира, - и тъй направиха.

63 След това царят го тури при себе си и каза на своите управители: "излезте с него всред града и разгласете, щото никой да не смее да го клевети в нищо и никой да го не тревожи с никаква работа".

64 Когато клеветниците видяха славата му, как той биде провъзгласяван и как биде облечен в порфира, всички се разбягаха.

65 Тъй го прослави царят и го вписа в числото на първите приятели, като го назначи военачалник и областен управител.

66 И върна се Ионатан в Иерусалим с мир и радост.

67 Но в сто шейсет и петата година дойде от Крит Димитрий, син на Димитрия, в земята на бащите си.

68 Като чу това, цар Александър твърде се огорчи и се върна в Антиохия.

69 И тури Димитрий за военачалник Аполония, управител на Келе-Сирия; тоя събра голяма войска, разположи стана си при Иамния и прати, та казаха на първосвещеник Ионатана:

70 "само ти един се превъзнасяш над нас, а пък аз се изложих на присмех и срам чрез тебе. Защо ни противостоиш в планините?

71 Ако се надяваш на твоите военни сили, слез при нас в равнината, и там ще си премерим силите, защото с мене е войската на градовете.

72 Попитай и узнай, кой съм аз и другите, които ми помагат, и ще ти кажат: не е възможно да устоите пред нашето лице, защото дваж бидоха прогонвани в своята земя твоите бащи.

73 И сега против такава конница и такава войска ти не можеш устоя в равнината, дето няма ни камъни, ни теснини, ни място за убежище".

74 Когато Ионатан изслуша тия Аполониеви думи, ободри се духом, избра десет хиляди мъже, излезе из Иерусалим, а брат му Симон се присъедини към него, за да му помага.

75 И разположи стан при Иопия; но не можеха да влязат в града, защото в Иопия беше Аполониевата стража; и те почнаха да воюват против нея.

76 Тогава уплашените жители му отвориха града, и Ионатан завладя Иопия.

77 Като чу туй, Аполоний взе три хиляди конника и голяма войска, па потегли за Азот, като да искаше да мине през него, а между туй дойде в равнината, защото имаше голяма конница и се надяваше на нея.

78 Ионатан пък вървя след него до Азот, и удариха се войските.

79 В туй време Аполоний тури хиляда ездачи в скришно място зад тях;

80 но Ионатан узна, че зад него има засада. И обиколиха войската му и хвърляха в народа стрели от сутринта до вечерта;

81 народът пък стоеше, както бе заповядал Ионатан; най-после ездачите се умориха.

82 Тогава Симон поведе войската си и нападна отряда, защото конниците изнемощяха; те бяха разбити от него и удариха на бяг.

83 Конниците се разпръснаха по равнината и избягаха в Азот, като влязоха в Бетдагон, тяхно капище, за да се спасят.

84 Но Ионатан изгори Азот и околните градове; той взе плячката им и изгори с огън капището на Дагона заедно с избягалите в него.

85 Убити от меч и изгорени имаше до осем хиляди мъже.

86 Оттам тръгна Ионатан и разположи стан срещу Аскалон; но жителите на града го посрещнаха в голяма почест.

87 И върна се Ионатан с всички, които бяха при него в Иерусалим, с много плячка.

88 Когато цар Александър чу за тия събития, изново почете Ионатана,

89 като му прати златна тока, каквато според обичая се даваше на царските роднини, и му подари да владее наследствено Акарон и цялата му област.

<< ← Prev Top Next → >>